В основата на Талмуда е залегнал Стария завет, особено първия му раздел - Петокнижието (Мойсеевият закон или Тората).
Талмудът се състои от две части или сборника, Мишна ришона и Гемара, обсъждане на Мишна (термините Талмуд и Гемара са взаимнозаменяеми). Гемара се основава на по-ранни текстове от Тората и по-специално от Мишна и от своя страна е в основата на всички по-късни кодекси на еврейския закон и на голяма част от религиозната литература.
Два Талмуда
Процесът на "Гемара" се осъществявал в двата главни центъра за Еврейско обучение, Земята на Израел и Вавилония. Съответно, се развили две аналитични организации и били създадени два труда на Талмуд. По-старата книга се нарича Ерусалимски Талмуд, илиTalmud Yerushalmi. Тя била съставена през четвърти век в Израел.
Talmud Yerushalmi (Ерусалимски Талмуд)
Ерусалимският Талмуд, познат също и като Палестинския Талмуд, е един от двата сборника от еврейски религиозни учения и коментари, които били предавани устно в продължение на векове до неговото създаване от еврейски учители в Палестина.
По това време Християнството станал официална държавна религия на Римската Империя, а Ерусалим - святият град на Християнството.
През 325 г. сл.Хр. Константин, първият император християнин, казал “нека нямаме нищо общо със скверните народи”. Тази политика превърнала юдеите в изгнаници и бедняци.
При това положение съставителите на Ерусалимския Талмуд нямали необходимото време да произведат труд с качеството, което желаели. Текстът е очевидно непълен и непоследователен. Работата по Ерусалимския Талмуд вероятно се прекъснала окончателно през 425 г. сл.Хр., когато Теодосий II забранил Патриархата и сложил край на практикуването на официалното ръкополагане на учители.
Въпреки това, Ерусалимският Талмуд си остава ценен източник на знание за развитието на еврейския Закон в Святата Земя.
Според някои предания, в Месианската ера Ерусалимският Талмуд ще има приоритет пред Вавилонския. Това може да бъде разтълкувано, че след възстановяването на Съвета на старейшините и линията на ръкоположени учители, делото ще бъде завършено и "от Сион ще излезе Законът, и Словото на Господ от Ерусалим".
Talmud Bavli (Вавилонски Талмуд)
Вавилонският Талмуд бил предаван устно в продължение на векове преди да бъде съставен от еврейските учители във Вавилон около 5-ти век сл.Хр.
Talmud Bavli ("Вавилонският Талмуд") включва Мишна и Вавилонската Гемара, като последния представлява кулминацията на повече от 300 години анализ на Мишна във Вавилонските Школи.
Основите на този процес на анализ били поставени от Рав Абба Акира, ученик на Rabbi Judah ha-Nasi. Преданието приписва съставянето на вавилонския Талмуд в сегашния му вид на двама Вавилонски мъдреци, Rav Ashi и Ravina.
Ashi бил председател на Школата в Сура от 375 г. до 427 г. сл.Хр. Трудът, започнат от Ashi бил завършен от Ravina, който традиционно е считан за последния амораичен тълкувател.
Макар, че традиционалистите спорят дали смъртта на Ravina в 499 г. сл.Хр. е последната възможна дата за завършване на редакцията на Талмуда. Въпреки това, дори и най-традиционалистките възгледи, малко пасажи се считат като работа на група равини, редактирали Талмуда след края на амораичния период, известен като Сабораим или Rabbanan Savora'e (означаващ "отсъждащ" или "разсъждаващ").
Въпросът, кога Гемара е завършена в окончателния ѝ съвременен вид, не е еднозначен сред учените в днешно време. Някои, като Louis Jacobs, твърдят, че основната част от Гемара не са просто записани разговори, както на пръв поглед изглежда, а много сложна структура, конструирана от Сабораим, които следователно трябва да бъдат считани за нейните истински автори.
Някои съвременни учени използват термина Стамаим (от еврейски Stam, със значение "затворен", "неясен" или "неопределен")
Сравнение на стила и на тематиката
Има съществени разлики между двата варианта на Талмуда.
Ерусалимският Талмуд е написан на западноарамейски диалект, който се различава от тази на Вавилонския.
Talmud Yerushalmi е често накъсан и труден за четене, дори и за опитни талмудисти.
Редакцията на Talmud Bavli, от друга страна, е по-точна и прецизна. Законът, поставен в двете версии, е сходен в основната си част, с изключение на акцентите и някои незначителни детайли.
Език
Вавилонският Талмуд, включващ едновременно Мишна и Гемара, съдържа големи откъси и на иврит и на арамейски. Основната част е на иврит.
Садукеи
Садукеите били еврейска секта, която процъфтява по време на периода на Втория Храм. Един от техните основни спорове с фарисеите (по-късно известни като равински Юдаизъм) бил относно тяхното отхвърляне на Устния Закон, както и отричането на възкресението след смъртта.
Караизъм
Друго движение, което отхвърляло устния закон бил Караизмът. То възникнало в рамките на двата века на съставянето на Талмуда.
Караизмът се развива като реакция срещу Талмудисткия Юдаизъм на Вавилония. Централното разбиране на Караизма е отхвърлянето на Устната Тора, така както е въплътена в Талмуда, в полза на стриктно придържане само към Писмения Закон. Това се противопоставя на основната равинска концепция, че Устният Закон е даден на Моисей на планината Синай, заедно с Писмения Закон.
Караизмът е почти изчезнал, намаляващ от високите близо 10% от еврейското население до настоящите изчисления от 0,2%.
Реформаторски Юдаизъм
С възникването на Реформаторския Юдаизъм, по време на деветнадесети век, авторитетът на Талмуда отново бил поставен под въпрос. Талмудът бил разглеждан от Реформистките евреи като продукт на късната античност, имащ значение единствено като исторически документ.
В някои случаи подобен възглед бил изказван и по отношение на писмения закон, докато други се опитвали да приемат нео-караитски подход "обратно към Библията", макар и често с по-голям акцент върху пророчески, отколкото върху юридически книги.
Устен закон
Два Талмуда
Процесът на "Гемара" се осъществявал в двата главни центъра за Еврейско обучение, Земята на Израел и Вавилония. Съответно, се развили две аналитични организации и били създадени два труда на Талмуд. По-старата книга се нарича Ерусалимски Талмуд, илиTalmud Yerushalmi. Тя била съставена през четвърти век в Израел.
Вавилонският Талмуд бил съставен около 500 г. сл.Хр., макар че бил редактиран и впоследствие. Обикновено, когато се казва "Талмуд" без допълнително уточняване, се има предвид Вавилонския Талмуд.
Talmud Yerushalmi (Ерусалимски Талмуд)
Страница от средновековен ръкопис на
Ерусалимския Талмуд от Cairo Genizah.
Ерусалимският Талмуд, познат също и като Палестинския Талмуд, е един от двата сборника от еврейски религиозни учения и коментари, които били предавани устно в продължение на векове до неговото създаване от еврейски учители в Палестина.
По-точно са го наричали Талмудът на Земята на Израел.
По това време Християнството станал официална държавна религия на Римската Империя, а Ерусалим - святият град на Християнството.
През 325 г. сл.Хр. Константин, първият император християнин, казал “нека нямаме нищо общо със скверните народи”. Тази политика превърнала юдеите в изгнаници и бедняци.
При това положение съставителите на Ерусалимския Талмуд нямали необходимото време да произведат труд с качеството, което желаели. Текстът е очевидно непълен и непоследователен. Работата по Ерусалимския Талмуд вероятно се прекъснала окончателно през 425 г. сл.Хр., когато Теодосий II забранил Патриархата и сложил край на практикуването на официалното ръкополагане на учители.
Въпреки това, Ерусалимският Талмуд си остава ценен източник на знание за развитието на еврейския Закон в Святата Земя.
Според някои предания, в Месианската ера Ерусалимският Талмуд ще има приоритет пред Вавилонския. Това може да бъде разтълкувано, че след възстановяването на Съвета на старейшините и линията на ръкоположени учители, делото ще бъде завършено и "от Сион ще излезе Законът, и Словото на Господ от Ерусалим".
Talmud Bavli (Вавилонски Талмуд)
Вавилонският Талмуд бил предаван устно в продължение на векове преди да бъде съставен от еврейските учители във Вавилон около 5-ти век сл.Хр.
Пълна колекция на Вавилонския Талмуд.
Talmud Bavli ("Вавилонският Талмуд") включва Мишна и Вавилонската Гемара, като последния представлява кулминацията на повече от 300 години анализ на Мишна във Вавилонските Школи.
Основите на този процес на анализ били поставени от Рав Абба Акира, ученик на Rabbi Judah ha-Nasi. Преданието приписва съставянето на вавилонския Талмуд в сегашния му вид на двама Вавилонски мъдреци, Rav Ashi и Ravina.
Ashi бил председател на Школата в Сура от 375 г. до 427 г. сл.Хр. Трудът, започнат от Ashi бил завършен от Ravina, който традиционно е считан за последния амораичен тълкувател.
Макар, че традиционалистите спорят дали смъртта на Ravina в 499 г. сл.Хр. е последната възможна дата за завършване на редакцията на Талмуда. Въпреки това, дори и най-традиционалистките възгледи, малко пасажи се считат като работа на група равини, редактирали Талмуда след края на амораичния период, известен като Сабораим или Rabbanan Savora'e (означаващ "отсъждащ" или "разсъждаващ").
Въпросът, кога Гемара е завършена в окончателния ѝ съвременен вид, не е еднозначен сред учените в днешно време. Някои, като Louis Jacobs, твърдят, че основната част от Гемара не са просто записани разговори, както на пръв поглед изглежда, а много сложна структура, конструирана от Сабораим, които следователно трябва да бъдат считани за нейните истински автори.
Някои съвременни учени използват термина Стамаим (от еврейски Stam, със значение "затворен", "неясен" или "неопределен")
Сравнение на стила и на тематиката
Талмуд
Ерусалимският Талмуд е написан на западноарамейски диалект, който се различава от тази на Вавилонския.
Talmud Yerushalmi е често накъсан и труден за четене, дори и за опитни талмудисти.
Редакцията на Talmud Bavli, от друга страна, е по-точна и прецизна. Законът, поставен в двете версии, е сходен в основната си част, с изключение на акцентите и някои незначителни детайли.
Език
Вавилонският Талмуд, включващ едновременно Мишна и Гемара, съдържа големи откъси и на иврит и на арамейски. Основната част е на иврит.
Садукеи
Садукеите били еврейска секта, която процъфтява по време на периода на Втория Храм. Един от техните основни спорове с фарисеите (по-късно известни като равински Юдаизъм) бил относно тяхното отхвърляне на Устния Закон, както и отричането на възкресението след смъртта.
Караизъм
Друго движение, което отхвърляло устния закон бил Караизмът. То възникнало в рамките на двата века на съставянето на Талмуда.
Караизмът се развива като реакция срещу Талмудисткия Юдаизъм на Вавилония. Централното разбиране на Караизма е отхвърлянето на Устната Тора, така както е въплътена в Талмуда, в полза на стриктно придържане само към Писмения Закон. Това се противопоставя на основната равинска концепция, че Устният Закон е даден на Моисей на планината Синай, заедно с Писмения Закон.
Караизмът е почти изчезнал, намаляващ от високите близо 10% от еврейското население до настоящите изчисления от 0,2%.
Реформаторски Юдаизъм
С възникването на Реформаторския Юдаизъм, по време на деветнадесети век, авторитетът на Талмуда отново бил поставен под въпрос. Талмудът бил разглеждан от Реформистките евреи като продукт на късната античност, имащ значение единствено като исторически документ.
В някои случаи подобен възглед бил изказван и по отношение на писмения закон, докато други се опитвали да приемат нео-караитски подход "обратно към Библията", макар и често с по-голям акцент върху пророчески, отколкото върху юридически книги.
Устен закон
Първата страница от Vilna Edition на
Вавилонския Талмуд, Tractate Berachot, folio 2a.
Източник bg.wikipedia.org