Ной (на иврит хакодеш נוֹחַ) e старозаветен патриарх, син на Ламех. По време на потопа, описан в Библията и Корана е избран от Бога да спаси човечеството и животинския свят на построения по Божие откровение ноев ковчег. Един от великите пророци в исляма.
За легендата за потопа виж тук
След потопа Ной започва да обработва земята и изобретява изкуството на приготвянето навино. Веднъж, докато бил опиянен от вино, един от синовете му – Хам, влязал в шатрата, където пияният Ной спял, и се поругал над баща си (видял го гол) (Бит. 9:22). Впоследствие Ной го проклина и го поставя в подчинено положение на по-големите му братя. Според старозаветното описание Ной умира на 950-годишна възраст.
Ной в различните религии
Юдаизъм
Класическият юдаизъм рядко излиза в тълкуванията си извън рамките на библейския разказ. Интересно е, че някои юдейски сектиразнообразяват същия този разказ с подробности. Едно от преданията гласи, че Хам не просто е видял „голотата на баща си”, но го е и скопил, за да не може Ной да има повече потомци.
Християнство
Християнството също се придържа към буквалното тълкуване на старозаветната история. В същото време Източното православие и Римокатолицизмът тълкуват Ной като „предобраз” на Христос, а ноевия ковчег – като предобраз на християнската Църква.
Ислям
Ной (на арабски نوح – Нух) е един от великите пророци на исляма, един от защитниците на монотеизма в човешкото общество.
Според Библията първият лозар бил праведният Ной, който след Потопа “почна да обработва земята и насади лозе, и пи вино и се опи и лежеше гол в шатрата си.” (Бит. 9:20-21)
Библейската археология локализира мястото на това лозе в един твърде широк ареал около планината Арарат и в южната част на Кавказ, т.е. на територии днес в Турция, Сирия и Армения.
Ной е прадядо на българите
Държавата ни пази името си още от
Великото преселение на народите
Съставители на изданието са най-видните изследователи на родната история. Към всяка от уникалните карти в атласа има и коментар на историк - на български и английски език.
Първият том от поредицата е посветен на древната ни история. Наистина ли сме потомци на Ной, коя е прародината ни, как са изградени Велика и Волжка България и защо са процъфтявали градовете ни край Памир, Кавказ, Волга и Дунав, ще разберете от луксозния атлас.
Вторият том на уникалния атлас пък хвърля светлина върху величието на Тракийското и Одриско царство, ерата на гордите ханове, създаването на славянската писменост и култура и възходът на България при най-далновидните ни царе - от Асеневци, през Симеон I до Йоан Александър.
Третият том на атласа "Българите" е посветен на вековете под османско владичество и на годините на Възраждането. Разкрива тайните на хайдутството, битката за църковна независимост, Априлското въстание и освободителната война.
Последният, четвърти том, който ще излезе на 19 март, пък проследява новата история на България. От него ще разберете как е подготвено Съединението, каква е равносметката от двете световни войни, с какви темпове са се развивали икономиката и културата ни и как се вписваме днес в съвременна обединена Европа...ОР+
Лора Симеонова
За Потопа е изписано много. Много учени са се занимавали с тази тема. Но акцентът на настоящата статия е по-скоро какво иска да ни каже Бог чрез потопа – специално на нас, хората от 21-ви век.
Има някои значителни неща, които правят впечатление в книгите, съдърджащи информация за и против Потопа – неща, които се премълчават от много от съвременните автори, критикуващи Библията. Те се открояват дори за погледа на един дилетант. Ето някои от тях:
- В глобален мащаб всички отлагания, които образуват геологическите пластове, са основният източник на информация за историята на земята. Но на мен като дилетант ми прави впечатление, че никъде не са намерени всички пластове точно един над друг. Също така, в пластове, които би трябвало да са много стари, се намират неща, които въобще нямат никаква работа там (например човешки стъпки, предмети от човешка цивилизация – чук, пирони, верижки). А и още нещо много интересно – цели вкаменени дървета минават вертикално през няколко пласта, които би трябвало да са с огромна разлика в годините.
Лора Симеонова
ПОТОПЪТ
Всемирният потоп е една важна тема, описана в няколко глави на Библията. Това е решаваща информация за разглеждане на Библията въобще като Божие слово, тъй като точно Потопът масово е считан за мит. Свидетелствата за него обаче са видими по най- различни начини природата, а също така за него има информация във всички древни цивилизации. Това е едно потвърждение на библейската информация.За Потопа е изписано много. Много учени са се занимавали с тази тема. Но акцентът на настоящата статия е по-скоро какво иска да ни каже Бог чрез потопа – специално на нас, хората от 21-ви век.
Има някои значителни неща, които правят впечатление в книгите, съдърджащи информация за и против Потопа – неща, които се премълчават от много от съвременните автори, критикуващи Библията. Те се открояват дори за погледа на един дилетант. Ето някои от тях:
- В глобален мащаб всички отлагания, които образуват геологическите пластове, са основният източник на информация за историята на земята. Но на мен като дилетант ми прави впечатление, че никъде не са намерени всички пластове точно един над друг. Също така, в пластове, които би трябвало да са много стари, се намират неща, които въобще нямат никаква работа там (например човешки стъпки, предмети от човешка цивилизация – чук, пирони, верижки). А и още нещо много интересно – цели вкаменени дървета минават вертикално през няколко пласта, които би трябвало да са с огромна разлика в годините.
– Когато четем първите глави на Библията, добиваме впечатление, че първоначално Земята е била обвита от една сфера от вода под някаква форма. Това е създавало парников ефект, поради което по цялата земя е съществувал еднакъв субтропичен климат. И на двата полюса на земята се откриват растения, флора и фауна, които са типични за тропиците. Някои креационисти предполагат, че сриването на този воден слой е предизвикало Потопа.
Всичко това обаче не отговаря на въпроса защо Бог – ако наистина той съществува и той е създал човека – е предизвикал този потоп.
Да, наистина в Библията се казва, че злината на човека се е умножила на земята и след като Божиите синове са влизали при човешките дъщери, Бог не е желал да допусне това смешение и е предизвикал изтребването на човешкия род.
Но след това Бог задейства една колосална акция за спасяване на човека и животните, и то по един доста примитивен начин. Аз се питам защо е било необходимо всичко това – Ной да строи някакъв кораб от дърво със съмнително качество, да се мъчи да набута всички животинки в него, след това цялата тази плуваща каскада да успее да преживее във водите на световния океан и накрая Бог да се сети за тях и те да заседнат някъде и да бъдат спасени. Не е ли могъл Бог просто да изтрие всичко от лицето на земята, да насади една нова градина, да направи всичко наново и да направи един нов Адам?
Ако обаче прочетем внимателно Битие 6 глава, ще забележим, че Ной "е спечелил благоволение пред Господа". Бог казва, че той е бил праведен и непорочен между съвременниците си и е "ходел по Бога". Това означава, че Ной се е съобразявал с Божия план и Божиите намерения за човека – това, което Адам не направи. По скромни сметки от Сътворението на света до Потопа са изминали около 1600 години и е наистина поразително, че от цялото множество хора, живели през това време, Бог е намерил едно- единствено човешко същество, което се е съобразявало с него. И това се е оказало толкова ценно за Бога, че той е решил да му спаси живота. Това говори за една черта на Бога, която е основна в цялата Библия – че Бог обича човека и при най-малката проява на взаимност от човека Бог е готов да направи чудеса за неговото спасение.
Впоследствие Бог прави завет с Ной (Битие 6:18). За сключването на договор или "завет", както го нарича Библията, между разумни същества, каквито са Бог и Ной, са необходими две страни. Ной също се е отнесъл лоялно към Бога и е извършил всичко, както Бог му е заповядал (Битие 6:22). Този завет, ако четем между редовете на тези няколко глави, по същество гласи следното: "Аз няма да ви унищожавам, аз ще ви спасявам, ако вие осъзнаете, че аз съм ви направил и аз ви давам живот." Накрая Бог дава дъгата като свидетелство, че няма повече да унищожава земята чрез потоп. В Битие 9:13 и 17 Бог се заклева чрез дъгата, че повече няма да нанесе такова унищожение. Дъгата и до днес е знак за неговата любов.
Ако обаче оттук нататък имаме търпение и прочетем цялата Библия, ще видим, че нещата между Бога и човека въобще не вървят така гладко, както между Бога и Ной. В края на Библията Бог отново стига до унищожение на земята – този път по друг начин. Но неговата любов отново се изразява в това, че той ще предупреди цялото човечество още веднъж, всички, които знаят или не знаят за неговия спасителен план, чрез вечната блага вест, или т. нар. "вечно евангелие". А то гласи така: "Бойте се от Бога и му въздайте слава, защото часът на неговия съд настана; и поклонете се на този, който е направил небето и земята, и морето, и водните извори."
Бихме могли да си помислим, че от Потопа досега Бог мълчи и от време на време му хрумва да унищожи земята. Но ако сте прочели Библията, ще видите, че в нея на много места се говори за Спасителя на света, така наречения Месия или Христос. Той е въплътеният в човек Бог, дошъл на земята да потърси и предложи контакт с всеки един човек, който желае да откликне на неговото предложение. А неговото предложение е следното:
– Ние, хората, сме отдавна обърнали гръб на Бога и в нас има много грехове. Ние сме извършили много злини, които са против Божиите закони и правила, против морала на Бога. Но Бог ни е казал, че ние можем да живеем вечно и да отидем при него само ако нашата сметка е платена и ние сме очистени от тези грехове.
– Исус Христос бива убит и умира на кръста като жертва, допусната и принесена от самия Бог за нашите грехове. ( "... че Христос умря за греховете ни според Писанията, че беше погребан и беше възкресен на третия ден според Писанията" 1. Кор. 15:3-4)
– Този, който иска да бъде спасен, трябва искрено да признае своята неправда пред Бога и, както казва Библията, да се покае. Когато приеме жертвата, извършена от Исус Христос, Спасителя на света, човек получава нов живот, както Христос беше възкресен от мъртвите. Светият Дух извършва описаното в Библията "новорождение" на така покаялия се човек и се заселва в него.
Смисълът на Потопа беше този: да ни покаже Божията любов към човека чрез това, че Бог не е унищожил света. Потопът ни показва, че Бог ни търси и иска да ни спаси. От нас се иска само да признаем описаната по-горе жертва и да се спасим. И да кажем, както се казва в Откровение 4:11: "Достоен си, Господи и Боже наш, да приемеш славата, почитта и властта, защото ти си създал всичко и заради твоята воля всичко е съществувало и е било създадено."...ОР+
Здравко Ненов
Проф. Петко Димитров: Хората от Цивилизация Варна са живели на дъното на Черно море
Интервю на Ели Маринова с Проф. Петко Димитров. С внезапното нахлуване на океана през Босфора, Черноморското езеро става море.
Ели Маринова: Кога науката помогна на идеята за Библейския потоп в Черно море да престане да бъде само мит?
Проф. Петко Димитров: Идеята за Библейския потоп в нашите земи в началото не съществуваше. Това бяха едни изследвания, свързани с катастрофални събития, разразили се в Черно море преди 8 хил. години. Древните брегови линии на Черно море са се намирали на ок. 60 км. източно от Варна и са се простирали почти по цялата територия на шелфа на морето. Т.е. по всички брегове на всички черноморски страни. На второ място работихме върху изследвания на рязката промяна на биологични същества и уточняването, че преди повече от 8 000 години Черно море е било сладководно езеро. Нивото му тогава се е намирало на 80-120 м. по-ниско от сегашното. Тогава започват да се образуват дълбоководни минерални утайки, които са резултат от екологична катастрофа.Тези гео-катастрофални събития са променили изцяло черноморското езеро и са го превърнали в море.
Е. Маринова: През Босфора ли нахлува водата?
Ели Маринова: Кога науката помогна на идеята за Библейския потоп в Черно море да престане да бъде само мит?
Проф. Петко Димитров: Идеята за Библейския потоп в нашите земи в началото не съществуваше. Това бяха едни изследвания, свързани с катастрофални събития, разразили се в Черно море преди 8 хил. години. Древните брегови линии на Черно море са се намирали на ок. 60 км. източно от Варна и са се простирали почти по цялата територия на шелфа на морето. Т.е. по всички брегове на всички черноморски страни. На второ място работихме върху изследвания на рязката промяна на биологични същества и уточняването, че преди повече от 8 000 години Черно море е било сладководно езеро. Нивото му тогава се е намирало на 80-120 м. по-ниско от сегашното. Тогава започват да се образуват дълбоководни минерални утайки, които са резултат от екологична катастрофа.Тези гео-катастрофални събития са променили изцяло черноморското езеро и са го превърнали в море.
Е. Маринова: През Босфора ли нахлува водата?
Проф. Петко Димитров: Да, оттам. Огромно количество вода със соленост ок. 38 промила. Настъпва екологична катастрофа. Дълбоководните утайки от тогава представляват измряла органична маса, планктон и микроорганизми на дълбочина 500 м. Разбира се, съществуват и други аргументи. Тогава възниква и сероводородното заразяване като сероводородът е достигал до повърхността в тогавашния новообразуван солен черноморски басейн. Затова са наричали Черно море – „море на смъртта”. По време на проучванията, си спомнихме за шумерския епос за Гилгамеш. В него юнакът Гилгамеш пропътува пътя от града, в който е царувал – Урук (днешен Ирак) до „морето на смъртта”, търсейки своя пра-пра-дядо Ной. Това е митология. Но имайте предвид, че легендата за Библията в частност за потопа е взета от Шумерския епос, създаден през 3200-3100 г. пр. Хр. Тоест Библията не е единственият източник, който съобщава за библейския потоп. Това го доказва още преди 130 г. Джордж Смит, който разчита плочките от Ниневия. Той е уредник в Британския музей в Лондон. Оттук на нас ни хрумна идеята, че всички тези геологични доказателства за катастрофални събития е твърде възможно да имат и други измерения.
Ели Маринова: Къде са живели хората от Цивилизация Варна според вас?
Ели Маринова: Къде са живели хората от Цивилизация Варна според вас?
Проф. Петко Димитров: Запознавайки се с Дуранкулашкия некропол и селище, както и с Варненския некропол (забележете, във Варна нямаме открито селище, а само гробище), ние стигнахме до заключението, че тези хора от некропола във Варна са живели на сегашното дъно на Черно море. Моите колеги, сред които покойният Иван Иванов смятаха, че селището на хората от некропола се е намирало в днешното Варненско езеро. Какво става по време на екологичната катастрофа? Скъсва се естествената Босфорска преграда. Причините биха могли да бъдат две: нивото на Мраморно море е било по-високо с ок. 80 м.и вследствие на натиска на водата, Босфора поддава. Причина може да е и земетресение. Знаете, че Анадолският разлом е силно сеизмична зона. Нахлува солената вода, започва сероводородно замърсяване и отлагането на дълбоководни минерални утайки.
Ели Маринова: Какво се е случило с населението, което е живяло там?
Ели Маринова: Какво се е случило с населението, което е живяло там?
Проф. Петко Димитров: 200 поколения преди нас, хората при средна възраст 40 години са живели все около тези стари брегове. И изведнъж изгубват поминъка си, пряко свързан със сладката вода на Черноморското езеро.
Ели Маринова: Измрели ли са хората? Имали ли са време да бягат и да се спасят? С каква скорост е нахлувала солената вода?
Проф. Петко Димитров: Не, не са измрели. С нахлуването на огромно количество вода, започва повишаването на нивото на Черноморския басейн с ок. 10-12 см. на денонощие. Тези хора, които са живели на самия бряг, започват да се изместват към вътрешността, да мигрират. Носели са най-нужното със себе си – покъщнина, добитък, семена и др. Основният поток е избягал на юг към Месопотамия, други – към Европа. Най-ествественият път за миграция на това население е била р. Дунав За това говорят редица селища, които се намират в района на днешна Сърбия.
Ели Маринова: Как са живели те според вас?
Проф. Петко Димитров: Имали са изключително богата култура. Понеже условията на живот тогава са били много благоприятни, тези хора са имали възможност да се хранят добре, да отглеждат различни култури, да опитомяват добитък. Ще видите в музея в Добрич останките от Дуранколашкото селище. До скелетите е имало глави от магарета, рога от добитък. Създали са условия за културно земеделие и скотовъдство, което им дава възможност да не мислят за храна. Това не са били примитивни търсачи на корени, а хора, които са имали време да създават висока култура, високи образци на изкуството. Приемственици на тази висока култура са не само европейската цивилизация. Това население създава металургията, обработка на метали, прекрасни изделия на занаятчийството. Тази невероятна култура се разпростира и в Шумер, Акад.
Интервю на Ели Маринова с проф. Петко Димитров.Ели Маринова: Защо все още в световните учебници по история никъде не пише за Цивилизация Варна? Факт е, че тук намериха най-старото обработено злато на планетата.
Проф. Петко Димитров: Ще ви кажа защо. Тези изследвания в търсене на Култура Варна са много скъпо струващи, не сме ги проучили достатъчно добре, че да получим информация за погребаните под водата селища и артефакти на дъното на морето. Като включим и това, че на 120 метра дълбочина има културни обекти, които не познаваме. Ние се мъчим да ги дешифрираме, изследвайки геологическите и биологични показатели. Кое е основното в смяната на режима от езеро в море?
На периферията на шелфа срещаме сладководна риба и веднага върху нея виждаме средиземноморски типове риба. През 1986 г. правихме подводни изследвания с мои колеги украинци. Те предоставиха една преса 300 атмосфери за изучаването на корабите в Черноморското езеро. Аз съм единственият човек, който е пил най-древната сладка вода, изстискана от езерни утайки на дъното на Черно море.
Е. Маринова: Какъв вкус имаше?
Проф. П. Димитров: Невероятен. Чиста питейна вкусна вода.
През 1984 г. аз бях участник в проекта „Атлантида”. Руснаците ме взеха със себе си. В програмата участваха французи, италианци, гърци и други. Инициатори бяха гърците, понеже първоначалните проучвания бяха в района на Средиземно море и Атлантическия океан до бреговете на Мароко и Португалия, до така наречената верига „Подковата”. Там, спускайки се с гръцката лодка имах възможност да попадна на древните брегове на океана – от 18 хиляди години, на дълбочина 130 метра.
През 1984 г. аз бях участник в проекта „Атлантида”. Руснаците ме взеха със себе си. В програмата участваха французи, италианци, гърци и други. Инициатори бяха гърците, понеже първоначалните проучвания бяха в района на Средиземно море и Атлантическия океан до бреговете на Мароко и Португалия, до така наречената верига „Подковата”. Там, спускайки се с гръцката лодка имах възможност да попадна на древните брегове на океана – от 18 хиляди години, на дълбочина 130 метра.
Имах невероятен късмет да участвам в тази експедиция. В нея се убедих, че древните брегове преди 18 хиляди години на Средиземно море и Aтлантическия океан са били на 150 метра надолу. Не намерихме Атлантида там. Това, което се смяташе за Атлантида бяха естествени образувания вследствие на природните вулкани. На пръв поглед само те приличаха отдалеч на останки от древни градове. Тогава на връщане от експедицията в Пирея, Гърция изразих пред ръководителя на експедицията мнение, че търсената Атлантида може би е в Черно море. Той се заинтригува и ми препоръча да помисля над проекта, да го оформя и да потърсим заедно пътища да се финансира.
Поисках само подводната лодка „Аргос” и корабчето. През 1985 г. той ми се обади по телефона и ми каза, че проектът е одобрен и че следващата година корабът и лодката ще бъдат на мое разположение във Варна.
На 1 юли започнахме. На 16 юли аз се спуснах в руслото на р. Провадийска. Варненското и Белославското езеро всъщност са върху р. Провадийска. На дълбочина около 95 метра попаднах на симетрични дупки. Прецених, че това е резултат от човешка дейност. Помислих, че това са останки от стар пристан или наколно селище. Плувах навътре, започна да се образува тиня. Тогава видях издатина, оказа се чиния, която нарекохме „чинията на Ной”. Тогава окончателно се оформи теорията ни за потопа в Черно море.
Е. Маринова: На колко години е тази чиния?
Проф. П. Димитров: Не може да се определи възрастта и, защото тя е каменна. Можем да определим само възрастта на камъка, а не на времето на изработка на този предмет.
Е. Маринова: Защо чисто лингвистично търсената древна цивилизация се казва Атлантида, а не по начин, свързан с древните имена на Черно море, след като я търсим тук? Има разминаване.
Проф. П. Димитров: Ами нали и там я търсихме. И още я търсят, постоянно има нови експедиции.Има изследвания на един гръцки професор Маринатос, който смята, че Атлантида се намира в Средиземно море, о-в Санторини, който изригва през 1860 г. пр. Хр. или Минойската (Критско-Микенската) култура е културата на Атлантите. Името Атлантида срещаме в съчиненията на Платон. Но е твърде възможно името да е плод на утопичните му представи за организация на обществото. Възможно е да е имало и исторически аналог. Дълги години международни екипи от учени работеха в района на о-в Крит и се смяташе, че намерената тамошна култура е тази на Атлантидите, на възраст 1460 г. пр. Христа. По време на нашата експедиция намерихме вулканична пепел от времето на Санторини.
Е. Маринова: В резултат на всичко анализирано, открито и прочетено, имате ли приблизителна представа как са изглеждали хората, живели по нашите земи преди 8 000 години, независимо дали ще ги наречем Атлантиди или хора от цивилизация Варна?
Проф. П. Димитров: Ако видите гроб 43 от Варненския халколитен некропол, ще ви направи впечатление, че те имат индоевропейски черти, черноглави, високи. Това са хората, за които не се знае как са попаднали в Шумер. Хора, които са живели винаги тук, аз ги наричам Протобългари. Правя едно отклонение от въпроса. Веднъж си направих труда докато съм в Бургас, да погледна в телефонния указател, направи ме впечатление, че има поне 50-60 фамилии Ноеви.
Е. Маринова: Според вас те от Ной ли идват?
Проф. П. Димитров: Да. Нищо чудно. Проверих във Варна – също изобилие от фамилии Ноеви. В Аврен – също. Където и да са мигрирали тези хора обаче, основната част са си останали тук, защото тук има невероятен климат. Имало го е и преди 8 000 години. Близо до сладка вода – най-голямото сладководно море. Умерен географски пояс, изобилие от сладководна риба, солници в близост.
Е. Маринова: Тогава в сол са заплащали за други благини.
Е. Маринова: На колко години е тази чиния?
Проф. П. Димитров: Не може да се определи възрастта и, защото тя е каменна. Можем да определим само възрастта на камъка, а не на времето на изработка на този предмет.
Е. Маринова: Защо чисто лингвистично търсената древна цивилизация се казва Атлантида, а не по начин, свързан с древните имена на Черно море, след като я търсим тук? Има разминаване.
Проф. П. Димитров: Ами нали и там я търсихме. И още я търсят, постоянно има нови експедиции.Има изследвания на един гръцки професор Маринатос, който смята, че Атлантида се намира в Средиземно море, о-в Санторини, който изригва през 1860 г. пр. Хр. или Минойската (Критско-Микенската) култура е културата на Атлантите. Името Атлантида срещаме в съчиненията на Платон. Но е твърде възможно името да е плод на утопичните му представи за организация на обществото. Възможно е да е имало и исторически аналог. Дълги години международни екипи от учени работеха в района на о-в Крит и се смяташе, че намерената тамошна култура е тази на Атлантидите, на възраст 1460 г. пр. Христа. По време на нашата експедиция намерихме вулканична пепел от времето на Санторини.
Е. Маринова: В резултат на всичко анализирано, открито и прочетено, имате ли приблизителна представа как са изглеждали хората, живели по нашите земи преди 8 000 години, независимо дали ще ги наречем Атлантиди или хора от цивилизация Варна?
Проф. П. Димитров: Ако видите гроб 43 от Варненския халколитен некропол, ще ви направи впечатление, че те имат индоевропейски черти, черноглави, високи. Това са хората, за които не се знае как са попаднали в Шумер. Хора, които са живели винаги тук, аз ги наричам Протобългари. Правя едно отклонение от въпроса. Веднъж си направих труда докато съм в Бургас, да погледна в телефонния указател, направи ме впечатление, че има поне 50-60 фамилии Ноеви.
Е. Маринова: Според вас те от Ной ли идват?
Проф. П. Димитров: Да. Нищо чудно. Проверих във Варна – също изобилие от фамилии Ноеви. В Аврен – също. Където и да са мигрирали тези хора обаче, основната част са си останали тук, защото тук има невероятен климат. Имало го е и преди 8 000 години. Близо до сладка вода – най-голямото сладководно море. Умерен географски пояс, изобилие от сладководна риба, солници в близост.
Е. Маринова: Тогава в сол са заплащали за други благини.
Проф. П. Димитров: Естествено, била е скъпоструваща стока, с която се е купувало всичко, природни изкопаеми. Ами тук има над 2 тона медни сечива. По суша, по море, намерени в некрополи и селища. Преди 6400 години в това море се е плавало. Във всички намерени предмети и артефакти прозира наличието на една древна високоразвита цивилизация. Неслучайно траките са техни приемници.
Е. Маринова: Как е изчезнала тази цивилизация? Какво се случва с нея. Чувала съм, че според най-разпространената хипотеза, те се разделят на два лъча – на Югоизток и на Югозапад.
Проф. П. Димитров: Влошаването на условията в Черноморското езеро е довело до разселването на тази цивилизация. Дълго време сероводородът е бил на повърхността. В морето не е имало никакъв живот. Тези хора изгубват стария си поминък, с вързан почти изцяло с водата. Къде отиват – в Месопотамия, около Нил, където има прясна вода.
Е. Маринова: Наясно сте, че повечето ви колеги, а и обикновените хора приемат идеите ви за твърде смели, нали?
Проф. П. Димитров: Повечето хора, поради екстравагантния характер на съжденията, ни обвиняват в смели идеи. Извинявайте – казвам им аз – но аз съм работил 40 години за това море и го познавам в подробности. Отговарям за всяка дума и за всяко мое твърдение, имам своите железни аргументи. Нека някой да дойде и да ми каже, че не е така. Всички те водят до истината за екологичната катастрофа.
Е. Маринова: Следващата експедиция с кораба „Академик”? Накъде ще се насочите?
Проф. П. Димитров: Ние приключихме един етап на дистанционен метод на изследване на дъното, за вземане на морски проби. Но сега следва по-сложната част. Ако досега работа вършеше големия ентусиазъм и малкото пари, сега са нужни сериозни средства за по-нататъшния етап. Пропуснах да кажа, че някой от колегите ми, под крилото на властта, ми взе парите от спечелен проект, който се наричаше „Древни брегови линии на Черно море. Условия за човешко присъствие”. Първият етап беше за 3 години с отпуснати 360 000 лв. Взеха ми ги. От тях получих само 60 000 лв. Какво по-напред да направя с тях, когато са нужни много повече? Добре, че намерих спонсор от Лондон и още малко средства, та подготвих следващото ниво на експедицията. Надявам се да намерим селищата на тази цивилизация, пък ако се окаже тя – Атлантида – още по-добре за България...ОР+
Е. Маринова: Как е изчезнала тази цивилизация? Какво се случва с нея. Чувала съм, че според най-разпространената хипотеза, те се разделят на два лъча – на Югоизток и на Югозапад.
Проф. П. Димитров: Влошаването на условията в Черноморското езеро е довело до разселването на тази цивилизация. Дълго време сероводородът е бил на повърхността. В морето не е имало никакъв живот. Тези хора изгубват стария си поминък, с вързан почти изцяло с водата. Къде отиват – в Месопотамия, около Нил, където има прясна вода.
Е. Маринова: Наясно сте, че повечето ви колеги, а и обикновените хора приемат идеите ви за твърде смели, нали?
Проф. П. Димитров: Повечето хора, поради екстравагантния характер на съжденията, ни обвиняват в смели идеи. Извинявайте – казвам им аз – но аз съм работил 40 години за това море и го познавам в подробности. Отговарям за всяка дума и за всяко мое твърдение, имам своите железни аргументи. Нека някой да дойде и да ми каже, че не е така. Всички те водят до истината за екологичната катастрофа.
Е. Маринова: Следващата експедиция с кораба „Академик”? Накъде ще се насочите?
Проф. П. Димитров: Ние приключихме един етап на дистанционен метод на изследване на дъното, за вземане на морски проби. Но сега следва по-сложната част. Ако досега работа вършеше големия ентусиазъм и малкото пари, сега са нужни сериозни средства за по-нататъшния етап. Пропуснах да кажа, че някой от колегите ми, под крилото на властта, ми взе парите от спечелен проект, който се наричаше „Древни брегови линии на Черно море. Условия за човешко присъствие”. Първият етап беше за 3 години с отпуснати 360 000 лв. Взеха ми ги. От тях получих само 60 000 лв. Какво по-напред да направя с тях, когато са нужни много повече? Добре, че намерих спонсор от Лондон и още малко средства, та подготвих следващото ниво на експедицията. Надявам се да намерим селищата на тази цивилизация, пък ако се окаже тя – Атлантида – още по-добре за България...ОР+
