МОЛИТВЕН ШАЛ
„Говори на израилтяните и заповядай им да правят, във всичките си поколения, ресни (цицит) по краищата на дрехите си, и да направят син ширит по всички краища на ресните. И това да ви бъде за ресните - като ги гледате, да помните всичките Господни заповеди и да ги изпълнявате… да помните и изпълнявате всичките Ми заповеди, и да бъдете свети на вашия Бог.” Числа 15:38-40„Да си правиш ресни по четирите краища на дрехата, с която се покриваш.” Второзаконие 22;12
Обичаят да се носи талит датира от 1800 г. пр. Хр., въпреки че формата му се е променяла с времето. Моделите на талитите, които познаваме днес, са от около 1000 г. сл. Хр. Те са идентични за мъжете и жените.
Поставят се върху външните дрехи, по време на сутрешните молитви през делничните дни, на Шабат и други празници.
Талитът традиционно се увива около раменете, но някои покриват и главата си с него.
МОЛИТВЕН ШАЛ
Тали́т или та́лес (טַלִּית) в юдаизма е молитвена дреха, представляваща четириъгълно покрвало с ресни.
МОЛИТВЕН ШАЛ
Тали́т или та́лес (טַלִּית) в юдаизма е молитвена дреха, представляваща четириъгълно покрвало с ресни.
Обличането/покриването с талит, по време на молитва, се разглежда като символично покриване с Божието присъствие, обличане в святост, подчинение на Божията воля и отделяне от заобикалящия ни свят!
В древноста талитът е представлявал наметало, плащ, шал, четириъгълно покривало, част от ежедневното облекло.
Когато жегата е била непоносима, хората са покривали главите си, а при нощния студ е служил като одеало.
Към краищата на ъглите му са прикрепени цицит.
Талитът обикновено се е изтъкавал от вълна или лен. Най-скъпият талит приличал на римския палиум (или тога), който богаташите и законоучителите носели.
По време на средневековието талитът все още е бил част от всекидневното облекло, но постепенно излязъл от употреба, запазвайки се само като ритуално облекло.
Знамето на държавата Израел използва традиционните за талита цветове и ивици.
По традиция талитът се дава на децата по време на Бар-мицва или на Бат-мицва, като подарък от баща на син или от майка на дъщеря, но също така и като част от зестрата, която се дава на младоженеца преди брака.
Талитът може да бъде закупен по специални поводи или като подарък за общността на синагогата.
Днес има голямо разнообразие в дизайна, стила и модата на талитите. Дори всеки може да предложи свой собствен проект за талит в синагогата.
Кабалистите по целия свят използват талит и го разглеждат като специално богослужебно облекло, предназначено да вдъхновява страхопочитание и благоговение към Бога по време на молитва.
Ако един талит се носи ежедневно, не се ползва за Шабат и другите празнични дни.
ФОРМИ И РАЗМЕРИ НА ТАЛИЛА
По правило, талитът се прави от овча вълна, лен, памук, коприна, а в наши дни дори и от синтетични бели материи (религиозните евреи предпочитат леко избелен вълнен плат) с няколко изтъкани сини, синьо-черни или черни ивици.
В четирите ъгли на талита има дупки, в които са втъкани цицит (специални ресни).
Често в средата на една от надлъжните страни се пришива правоъгълно парче плат, за да се направи разлика между горната и външната страна от долната, вътрешна.
Това парче плат, което понякога е извезано със сребърни нишки, се изработва от парче плат, наречено „атара” (венец, корона) и при поставянето на талит, служи като яка.
На някои атарот (мн.ч.) са избродирани благословии, които се произнасят пред носещите талит.
Често талитите, особено от коприна, са украсени с бродерии, обикновено по протежение на страничните краища, към които са пришити дълги ресни.
Обикновеният размер на талит е 1 х 1,5 м., но са възможни и други размери. Минимална големина за талит – размерът трябва да е достатъчно голям, за да покрие дете, което вече се е научило да ходи. (Шулхан Арух, Орах Хаим. 16:1).
Познати са т.нар. кит’л, талит гадол, талит катан и всеизвестния талит - молитвен шал.
ОБИЧАИ, КОИТО ЗАСЯГАТ ПОСТАВЯНЕТО НА ТАЛИТ
Първоначално талитът се е поставял така, че да покрива и главата, а четирите му ъгъла се прехвърлят през лявото рамо, след което талитът се спуска по раменете, така че ъглите да падат свободно от двете страни.
....
В различните общини обичаите, свързани с талита, се различават.
Децата на ашкеназиите, които още не са достигнали възрастта на Бар-мицва, носят малки, детски талит, а неженените мъже се молят без талит.
Децата на ашкеназиите, които още не са достигнали възрастта на Бар-мицва, носят малки, детски талит, а неженените мъже се молят без талит.
В повечето сефарадски и източни общини и неженените носят талит. Много кабалисти и равини носят талит всеки ден, при изучаване на Тора. При сефардите е прието да носят талит по време на сватба. В реформистските синагоги талитът има форма на тесен шал, който поставят на шията си, като част от литургическото облекло на равина и хазана.
Произходът на тази традиция не е ясен, но най-общото тълкувание е, че разбитата чиния напомня за разрушения Храм в Йерусалим.
Талит носят също онези, които по време на служба в синагогата, са извикани да четат части от Тора.
За останалите участници талитът не е задължителен.
За всеки евреин е прието да бъде погребан в своя талит, като ресните (цицит) се изрязват или свалят...ОР+
ТЕНАИМ
Обичаи в някои юдейски общини
След като документът е подписан и прочетен на глас от уважаваните гости, някакъв стар глинен съд (пр. чиния) се разбива на парчета.
За всеки евреин е прието да бъде погребан в своя талит, като ресните (цицит) се изрязват или свалят...ОР+
ТЕНАИМ
Обичаи в някои юдейски общиниСлед като документът е подписан и прочетен на глас от уважаваните гости, някакъв стар глинен съд (пр. чиния) се разбива на парчета.
Произходът на тази традиция не е ясен, но най-общото тълкувание е, че разбитата чиния напомня за разрушения Храм в Йерусалим.
Съдът се счупва, за да се докаже, че "счупен" ангажимент не може да бъде поправен.
Счупената чиния предшества счупването на стъклената чаша, с което завършва сватбената церемония.
В някои общности е било прието, всички гости да носят по някой стар глинен съд и да го счупват с трясък на пода.
Има традиция свекървата да счупи глинената чиния, като символично разчупване на връзката майка-дете и потвърждение на това, че скоро децата им ще се хранят един друг. След счупването на чинията започва празненството...ОР+
Ханука, празникът на светлината се отбелязва през декември – на 25-тия ден от месец Кислев и е символ на героичната победа на макабейците в борбата им с елините и чудото на светлината.
В някои общности е било прието, всички гости да носят по някой стар глинен съд и да го счупват с трясък на пода.
Има традиция свекървата да счупи глинената чиния, като символично разчупване на връзката майка-дете и потвърждение на това, че скоро децата им ще се хранят един друг. След счупването на чинията започва празненството...ОР+
ХАНУКА (ПРАЗНИК НА СВЕТЛИНАТА)
Ханука, празникът на светлината се отбелязва през декември – на 25-тия ден от месец Кислев и е символ на героичната победа на макабейците в борбата им с елините и чудото на светлината.
В продължение на 8 дни във всеки еврейски молитвен дом и във всяко еврейско семейство се палят свещите в ритуалните ханукии, за да се почете чудото случило се през 3597 г. от еврейския календар или 165 – 167 г. пр. н. е.
Това е празник с исторически характер – Йерусалим и цялата древна Юдея се намирали под елинска власт. Управлявала династията на Селевкидите.
На евреите било забранено да живеят по законите на Тората. Службата в храма била забранена, а светлината от менората (ритуалния седемсвещник) – угасена и осквернена.
Преданите на Тората евреи под предводителството на Йехуда Макабей се вдигнали на въстание. Малкото на брой въстаници успели да победят многобройната войска. Когато влезли в осквернения храм, те трябвало да запалят отново светлината, но намерили една малка стомничка с осветен зехтин, който можел да гори само един ден.
Тогава станало чудото – светлината горяла в свещника цели осем дни, колкото били нужни, за да бъде приготвен нов, осветен зехтин. За това и до днес евреите честват героичния подвиг на освобождението от робството и разказват историята на чудото.
На Ханука, в продължение на осем дни, последователно се палят осем свещи в ритуалния свещник – ханукия, като всеки ден се увеличава броя им. Пали се една основна свещ, наречена шамаша, с която се палят останалите свещи. Тя се пали всяка вечер, заема централно място и е по-високо от другите, пази светостта на ханукията от оскверняване, защото е забранено нейната светлина да служи за четене и домакински дейности.
На Ханука, в продължение на осем дни, последователно се палят осем свещи в ритуалния свещник – ханукия, като всеки ден се увеличава броя им. Пали се една основна свещ, наречена шамаша, с която се палят останалите свещи. Тя се пали всяка вечер, заема централно място и е по-високо от другите, пази светостта на ханукията от оскверняване, защото е забранено нейната светлина да служи за четене и домакински дейности.
След като се запали шамашата се палят свещи, съответстващи на поредния ден от празника.
В чест на празника във всеки еврейски дом се поставя ханукия на прозореца, а на децата се раздават подаръци и лакомства. В първият ден от празника се приготвя халва от грис или брашно и храни приготвени със зехтин – понички, кюфтета от картофи и др...ОР+
В чест на празника във всеки еврейски дом се поставя ханукия на прозореца, а на децата се раздават подаръци и лакомства. В първият ден от празника се приготвя халва от грис или брашно и храни приготвени със зехтин – понички, кюфтета от картофи и др...ОР+
