ВИДИНСКАТА СИНАГОГА Е
THE BEST
Предполагам, на повечето от вас им е ясна картинката “Софийска сингога“. Хубава сграда с куполи зад “Халите”. Никога не съм я разглеждал подробно (а може би е крайно време) и за това няма да я описвам в детайли. Причината, поради която я споменавам, е за да направя пряка връзка с тази във Видин. Да, и там има сингога и то каква…
Белег по който да познаеш, че е еврейски изповедален храм…
Това една сграда на повече от век, която е построена за по-малко от година (през 1894). По-малка е от софийската, но се е считала за по-красивата от двете. Намира се на една крачка от Баба Вида, така че ако сте тръгнали да гледате руини - след крепостта отскочете и до синагогата. Може би “руини” е малко пресилено, но за съжаление това е поредната красива стара сграда в България в окаян вид.
През 50-те я обръщат на склад (естествено - всички паметници на културата са складове) и оттам нататък е ясно - поддръжка: нула; внимание: нула, всичко потегля към бавна разруха. 70-те на някой му е дошъл акълът в главата и решил да отпусне пари за основен ремонт. Не защото сградата е паметник, а защото имала добра акустика и била подходяща за концерти. Е, големи концерти се провеждат, няма що.
От другата страна по оградата имаше пране; яд ме е, че не го увековечих на снимка.
Джунгла заобикаля храма - естествен щит срещу набези.
Чугунените колони си стоят на мястото; явно
джунглата е свършила работа!
Последната информация е, че са отпуснати над 4 млн. лв. за реставрация, наред с Баба Вида и Кръстата казарма. Реставрацията по Кръстата казарма започва август, а да се надяваме, че времето и парите ще стигнат и за синагогата. Между другото - тя ще бъде реставрирана не като храм, а като музей, така че ще бъде достъпна за широк кръг посетители. Направо горя от нетърпение да видя как ще протече работата и дали заинтересовани търговци на метал няма да изпреварят реставраторите.
Както се случва в Захарна фабрика. Там положението е доста по-тежко. Охраната явно не помага и сградата се разграбва и руши. Дано някой чуе колегите от WhATA и предприеме мерки.
Пощенска картичка от Видин. Така е изглеждала еврейската синагога преди да приеме днешния си облик.
Жалко е, че толкова архитектурни паметници си отиват заради безхаберие или неии интереси. Хвърлят се пари на вятъра, за експониране на абсолютно незначителни обекти, а сгради като тази цяла вечност си стоят само по тухли. Не е задължително да си специалист в опазване на архитектурното наследство, за да видиш, че това е прекрасна постройка. Не е необходимо дори да си архитект.
Само че архитектите си казват: “колко хубава сграда, жалко че се руши”, а туристите, минувачите, живущите наблизо (изобщо болшинството): “колко запусната сграда… жалко - била е хубава…”...ОР+
ВИДИН - ИЗГУБЕНАТА СИНАГОГА
Разхождайки се на брега на реката-парк във Видин, България, окото естествено е привлечено от река Дунав или отдалечени паметници. Бях чул, че тук има синагога. Това, което не знаех, беше огромният обхват на разрухата.
Разходихме се около оградата и осъзнах на какво сме попаднали. Сгушена сред къщи и жилищни блокове, сградата на синагогата се оказа, че е напълно изоставена и забравена.
След това видях, че вратата беше оставена открехната. С затаен дъх аз хлътнах в плен на плевелите обвили
голямата сграда.
Построен през 1894 г., той някога е била сред най-големите синагоги на Балканите, преди еврейското население да избяга по време и след Втората световна война.
Комунистическото правителство започва да го възстановява през 1983 г., но този проект е изоставен с падането на Берлинската стена, шест години по-късно. Сградата остава без покрив и изложена на атмосферните влияния. Оттогава няколко групи се опитват да наберерат средства, за да спаси сингогата.
Но в този ден ние се чувствахме много сами. Огньове бяха палени в ъглите на сградата и боклук лежеше натрупан в долната част на опасно изглеждащи бетонни стъпала.
Опитах се да си представя как тази сграда, щеше да изглежда в началото на миналия век, когато Видин имаше еврейско население от 1780 души . Това със сигурност е най-величествена синагога в най-новата история на града - израз не само на религиозна вяра, но и за проспериращо бъдеще.
Сега всичко, което беше останало във Видин е тази сграда. Не исках да си тръгна въпреки засилване на чувството за изоставеност.
Не мога да помогна, но се притеснявам, че ако не се направи нещо, някой ще бъде последният човек на земята, който ще види това място. Надявам се, че това няма да се случи.
Построен през 1894 г., той някога е била сред най-големите синагоги на Балканите, преди еврейското население да избяга по време и след Втората световна война.
Комунистическото правителство започва да го възстановява през 1983 г., но този проект е изоставен с падането на Берлинската стена, шест години по-късно. Сградата остава без покрив и изложена на атмосферните влияния. Оттогава няколко групи се опитват да наберерат средства, за да спаси сингогата.
Но в този ден ние се чувствахме много сами. Огньове бяха палени в ъглите на сградата и боклук лежеше натрупан в долната част на опасно изглеждащи бетонни стъпала.
Опитах се да си представя как тази сграда, щеше да изглежда в началото на миналия век, когато Видин имаше еврейско население от 1780 души . Това със сигурност е най-величествена синагога в най-новата история на града - израз не само на религиозна вяра, но и за проспериращо бъдеще.
Сега всичко, което беше останало във Видин е тази сграда. Не исках да си тръгна въпреки засилване на чувството за изоставеност.
Не мога да помогна, но се притеснявам, че ако не се направи нещо, някой ще бъде последният човек на земята, който ще види това място. Надявам се, че това няма да се случи.
ВИДИНСКАТА СИНАГОГА
Видинската синагога е исторически втори или трети по ред юдейски храм във Видин. Предишната е била разрушена по време на Освободителната война (1877-1878).
Построяване
Построена е в рамките на една година. Тържествено е открита на 28 септември 1894 г. от д-р Мордехай Грюнвалд, главен равин в България. Строежът е осъществен със съдействието на дарения от местните евреи - голяма част от населението на стария квартал Калето, както и от евреи от всички краища на Княжество България. Тя е втората по големина след синагогата в София, но е била смятана за по-красива. От 1950 г. обаче сградата не се използва по предназначение, а като склад, което води до твърде лошото ѝ състояние в момента - десетилетия без покрив, вследствие на което стените се рушат.
Построена е в рамките на една година. Тържествено е открита на 28 септември 1894 г. от д-р Мордехай Грюнвалд, главен равин в България. Строежът е осъществен със съдействието на дарения от местните евреи - голяма част от населението на стария квартал Калето, както и от евреи от всички краища на Княжество България. Тя е втората по големина след синагогата в София, но е била смятана за по-красива. От 1950 г. обаче сградата не се използва по предназначение, а като склад, което води до твърде лошото ѝ състояние в момента - десетилетия без покрив, вследствие на което стените се рушат.
Архитектура
Намира се в близост до крепостта Баба Вида. Разположена е в трапецовиден парцел (триъгълен с отсечен остър ъгъл). По план сградата е напълно симетрична, с правилна форма, от типа трикорабна едноапсидна базилика, с притвор, галерии и 4 кули. Вътрешните размери на молитвената зала са 21 х 10 м. Построена е по подобие на синагогата в Будапеща, а нейни архитекти са били известните на времето Фердинанд иФранческо. Изграждането на олтара (оцветен в синьо, червено и бронз) е осъществено от Макс Верих - чешки скулптор, преподавател във Видин. Дървеният материал е доставен от Трансилвания и Унгария, а лампите, полилеите и чиновете са от Виена и Австрия.
Интериорът е колоритен, с елементи на древноеврейски и класически архитектурни форми. Притворът е покрит с кръстати сводове, на стената има две мраморни плочи и два релефа с бронзови надписи на иврит. Трите кораба са разделени от стройна аркада върху колони, които са от лят бронзиран чугун. Те имат база и кубични капители малоазийски тип, а тялото им е канелирано. Орнаментите на капителите — спирали, палмети, плетеници и акантови листа, са били оцветени. Арките са сегментни.
Подът е настлан с мозайка и дъски. Олтарът е върху подиум в апсидата. Той повтаря вероятно архитектурата на древноеврейски храм - централна част, 2 кули, арки и колони, а над олтара - символ на Слънцето.
Централният кораб на молитвената зала, която е с много добри акустични качества, е покрит с цилиндричен свод с ребра, а страничните кораби и галериите - с кръстати сводове. Оцветяването им е в синьо, с рисувани бронзови 6-ъгълни звезди. Олтарът е бил оцветен в синьо, бяло, червено и бронз. Интериорът на залата създава усещане за лекота и простор.
Главната фасада е внушителна. Решена е с издаден напред черен обем и 2 странични кули. Централният вход е засводен с полукръгла арка върху двойка колони с високи постаменти. Кръгъл прозорец с желязна решетка във вид на 6-ъгълна звезда е поставен в центъра на аркадата. Четирите кули са с арковидни прозорци, събрани по двойки, с цветни стъкла и фина декоративна решетка.
Интериорът е колоритен, с елементи на древноеврейски и класически архитектурни форми. Притворът е покрит с кръстати сводове, на стената има две мраморни плочи и два релефа с бронзови надписи на иврит. Трите кораба са разделени от стройна аркада върху колони, които са от лят бронзиран чугун. Те имат база и кубични капители малоазийски тип, а тялото им е канелирано. Орнаментите на капителите — спирали, палмети, плетеници и акантови листа, са били оцветени. Арките са сегментни.
Подът е настлан с мозайка и дъски. Олтарът е върху подиум в апсидата. Той повтаря вероятно архитектурата на древноеврейски храм - централна част, 2 кули, арки и колони, а над олтара - символ на Слънцето.
Централният кораб на молитвената зала, която е с много добри акустични качества, е покрит с цилиндричен свод с ребра, а страничните кораби и галериите - с кръстати сводове. Оцветяването им е в синьо, с рисувани бронзови 6-ъгълни звезди. Олтарът е бил оцветен в синьо, бяло, червено и бронз. Интериорът на залата създава усещане за лекота и простор.
Главната фасада е внушителна. Решена е с издаден напред черен обем и 2 странични кули. Централният вход е засводен с полукръгла арка върху двойка колони с високи постаменти. Кръгъл прозорец с желязна решетка във вид на 6-ъгълна звезда е поставен в центъра на аркадата. Четирите кули са с арковидни прозорци, събрани по двойки, с цветни стъкла и фина декоративна решетка.
Състояние
От 1950 г. постройката е загубила основната си функция и е била използвана за склад, което е влошило изключително много състоянието ѝ. През 1970-те години започва основен ремонт с оглед да се пригоди (поради добрата акустика) за симфонични концерти. Днес импозантната някога сграда е в изключително лошо състояние - само блед спомен от бляскавото ѝ минало. Тя се нуждае от обща реставрация, като за момента няма изгледи този процес да започне в скоро време...ОР+
ПО БЛИЗО ДА ЕВРОПА
Мостът „Нова Европа“, по-известен като Дунав мост 2, е пътен и железопътен мост над река Дунав, който свързва градовете Видин в България и Калафат в Румъния. Чрез проекта „Изграждане на нов мост на река Дунав между България и Румъния при Видин-Калафат" на Министерството на транспорта се постига съществено отваряне на транспортната мрежа на България и нейното интегриране с европейските транспортни мрежи. Изглед към моста Видин - Калафат, 2013 г.
Проектът е част от Паневропейския транспортен коридор № 4 и има ключово значение за цялата югоизточна транспортна ос на Европа и на трансевропейската транспортна мрежа с възможностите за комбиниран транспорт и за прехвърляне на определени обеми трафик от шосе на железница...ОР+
МАЛКО ИСТОРИЯ
В далечната 1909 година видинското гражданство приема на голям митинг резолюция с настояване за проектиране и строителството на Дунав мост над реката при Видин-Калафат.
Петицията е изпратена чрез седемте депутати от Видинско до дотогавашния министър председател Александър Малинов и до Народното събрание, сочат документи, съхранявани и днес във Видинския държавен архив.
С идеята още тогава - преди повече от 100 години, се съгласява и Румъния, но десетилетия наред инициативата си остава само мечта...ОР+
КАКВО СТАВА С ВИДИНСКАТА СИНАГОГА?
Видинската синагога днес...
Видинчани по повод и без повод се хвалят с разположения в сърцето на града уникален Сакрален триъгълник, в който на разстояние един поглед са разположени молитвените домове на трите основни религии: православният храм "Свети Николай Мирликийски", Джамията на Осман Пазвантооглу и Синагогата.
Видинчани по повод и без повод се хвалят с разположения в сърцето на града уникален Сакрален триъгълник, в който на разстояние един поглед са разположени молитвените домове на трите основни религии: православният храм "Свети Николай Мирликийски", Джамията на Осман Пазвантооглу и Синагогата.
А темата за неслучилата се реставрация на еврейския храм се актуализира поне по веднъж в годината.
"Дойдох да видя в какво състояние е една от най-големите еврейски Синагоги на Балканите"- каза през същата тази 2008 година, при посещението си във Видин, посланикът на Израел у нас Ноах Гал Гендлер.
Посланикът насрочи срещата си с видинските евреи пред липсващите двери на Храма. И припомни, че някога молитвеният дом се е издържал от религиозен данък- "араха", внасян от всяко еврейско семейство. Днес това е невъзможно- видинските евреи са не повече от 20 души.
И в духа на пословичния за националността им прагматизъм, малобройната видинска еврейска общост през 2008 година за пореден път изрази- този път пред посланика, съгласие да бъде завършено започналото през 80-тте години преустройство на храма в концертна зала. Стига това да върне архитектурния блясък на Синагогата. Тогава разговорът трая 15-тина митути, след което Негово превъзходителство продължи официалните си визити. А съдбата на Синагогата с нищо не се промени.
Тези дни отново излезе повод да се запитаме какво се случва или по-точно защо нищо не се случва със сградата на Видинската синагога- на посещение във Видин бе председателят на организацията на евреите в България "Шалом" Максим Бенвенисти, който обяви, че организацията е сключила договор с министерството на културата за безсрочно безвъзмездно ползване на храма, срещу условието той да бъде реставриран. Новината е може би добра, но от коментара на госта стана ясно, че в договора не е посочен срок- ако не броим преотстъпката- безсрочно и безвъзмездно...
Тези дни отново излезе повод да се запитаме какво се случва или по-точно защо нищо не се случва със сградата на Видинската синагога- на посещение във Видин бе председателят на организацията на евреите в България "Шалом" Максим Бенвенисти, който обяви, че организацията е сключила договор с министерството на културата за безсрочно безвъзмездно ползване на храма, срещу условието той да бъде реставриран. Новината е може би добра, но от коментара на госта стана ясно, че в договора не е посочен срок- ако не броим преотстъпката- безсрочно и безвъзмездно...
"Когато сме сключвали договора през 2009 година, в този договор няма поставен срок. След като не е фиксиран срок, всичко е в ръцете на министерството на културата. Но на мен ми се струва, че каквото и да се случва, може да се случва най-рано през 2012 година.
В договора е казано, че "Шалом" дава еврейски имот- Видинска синагога- на министерството на културата срещу реставриране на Синагогата в първоначалния й вид и отделяне на 40 кв.м. от реставрираната площ за нуждите на местната еврейска общност. Когато сключвахме този договор, ние не сме поставяли въпроса за срокове, защото знаем, че държавата има своите приоритети и Видинската синагога не може да бъде в първия ред на тези приоритети...
Но смятаме, че вече е време да проведем този разговор"- категоричен бе Максим Бенвенисти. Той и представители на "Шалом" връчиха плакет на Lions Club Видин за провеждането на кампания за почистване на Видинската синагога- "за проявеното благородство, добрина и загриженост за опазване и съхраняване на еврейското културно и историческо наследство в България".
"Предриехме тази инициатива, защото Синагогата е част от културното наследство на Видин", каза вицепрезидентът на Lions Club Видин Калин Танчев. Неправителствената организация е единствената, реално направила нещо за архитектурния паментик. При посещението си във Видин представителите на "Шалом" са се срещнали и с областния управител на Видин Пламен Стефанов, с когото обсъдили бъдещето на Видинската Синагога.
"Ние имаме свещеното задължение да пазим еврейското имане, общинското еврейско имане в България. И ще го пазим. Няма да отидем към формата на дарение, защото няма достатъчно гаранции, че дареният няма да злоупотреби с дарението. Докато правото на безсрочно безвъзмездно ползване дава достатъчно правни гаранции, че ползвателят не може да направи с имота нищо друго, освен това, което е написано в нотариалния акт"- така Максим Бенвенисти коментира алтернативата Синагогата да бъде дарена на държавата.
"Предриехме тази инициатива, защото Синагогата е част от културното наследство на Видин", каза вицепрезидентът на Lions Club Видин Калин Танчев. Неправителствената организация е единствената, реално направила нещо за архитектурния паментик. При посещението си във Видин представителите на "Шалом" са се срещнали и с областния управител на Видин Пламен Стефанов, с когото обсъдили бъдещето на Видинската Синагога.
"Ние имаме свещеното задължение да пазим еврейското имане, общинското еврейско имане в България. И ще го пазим. Няма да отидем към формата на дарение, защото няма достатъчно гаранции, че дареният няма да злоупотреби с дарението. Докато правото на безсрочно безвъзмездно ползване дава достатъчно правни гаранции, че ползвателят не може да направи с имота нищо друго, освен това, което е написано в нотариалния акт"- така Максим Бенвенисти коментира алтернативата Синагогата да бъде дарена на държавата.
От "Шалом" заявиха още, че вярват на обещаното от министъра на културата Вежди Рашидов Видинската синагога да бъде реставрирана и стопанисвана така, както е указано в двустранно подписания договор. И не смятат, че е уместно едностранно да предлагат друго.
Реших да използвам последния повод да се заговори за Синагогата и да припомня няколко истини за неслучилата се и все още неслучващата се реставрация на храма:
Реших да използвам последния повод да се заговори за Синагогата и да припомня няколко истини за неслучилата се и все още неслучващата се реставрация на храма:
Архив на Майер Алхалел
*През 1892 еврейската общност взема решение да издигне нова Синагога на мястото на изгорялата.
*На 28 септември 1894 Синагогата е осветена тържествено, като службата води главният равин на България.
*През 1948 за Израел заминават близо 1200 видински евреи, а Синагогата е предадена за стопанисване на община Видин.
*През 1950 молитвеният дом е превърнат в склад...
*През 1986 по препоръка и със средства от тогавашния Комитет за култура започва реставрация на Храма, който е паметник на културата.
*През 1991 ремонтните дейности по сградата са спрени, а имотът е върнат в активите на видинската еврейска общност.
А ето и другата страна на фактите, разказани ми от Майер Рафаел Алхалел: "Мястото, на което е построена видинската Синагога, е свято. В годините след Освобождението тя е една от най-достолепните сгради в града. Във входа на храма били монтирани две големи плочи от бял мрамор, на които са гравирани имената на видинските евреи, дали живота си за България - от опълченците в Руско-турската война, до войниците и офицерите, загинали в Първата световна. Когато през 1986 започва реставрацията на сградата, част от уникалното обзавеждане, паметните плочи и дървените "ферми" от демонтирания покрив са предадени на Историческия музей. Тогава е платена и доставена медната ламарина за покрива.
А десетки видинчани участват в събирането на вторични суровини- защото такова е условието на медодобивния завод в гара Искър- да получи за преработка равно количество мед. Ролоните с чисто новата медна ламарина са оставени на съхранение в тогавашното общинско предприятие "Материално-техничеко снабдяване".
Какво е станало с тази медна ламарина днес никой не се наема да каже... Както се губят и следите на поръчания в Мюнхен орган...
До 1991 санирането на сградата се извършва под надзора на архитект от Комитета за паметниците на културата. Строителните работници започват укрепването от основите- метър по метър. Втората стъпка е поставянето на т.н. "шайби", които са монтирани до височина 6,5 метра. За пролетта на 1992 е планирано изливането на бетонния покривен пояс и монтирането на специално отлетите метални ферми, точно копие на демонтираните дървени конструкции.
До 1991 санирането на сградата се извършва под надзора на архитект от Комитета за паметниците на културата. Строителните работници започват укрепването от основите- метър по метър. Втората стъпка е поставянето на т.н. "шайби", които са монтирани до височина 6,5 метра. За пролетта на 1992 е планирано изливането на бетонния покривен пояс и монтирането на специално отлетите метални ферми, точно копие на демонтираните дървени конструкции.
За монтажа Комитетът за паметниците на културата насочва целево 200 000 лева. Направен е специален релсов път за кран... Но парите не стигат до храма, заради отказа на общински чиновник да оформи договора по превода- от донора, през "Шалом", към изпълнителя на поръчката..."- в тази част от своя разказ Майер Алхалел се поумълчава, после деликатно уточнява, че някои от длъжностните лица не са се оказали на очакваната висота...
Тези неусвоени пари са последното финансиране за реставрацията на видинската Синагога. И тогава, и днес механизмът е прост-желаещите да помогнат трябва да внесат сумата по сметките на организация "Шалом", със заявена воля на дарителя. Само дето никой не го прави. Мнозина говорят в бъдеще време, с "трябва", "нека" и подобни. Но реални пари никой не е дал.
Тези неусвоени пари са последното финансиране за реставрацията на видинската Синагога. И тогава, и днес механизмът е прост-желаещите да помогнат трябва да внесат сумата по сметките на организация "Шалом", със заявена воля на дарителя. Само дето никой не го прави. Мнозина говорят в бъдеще време, с "трябва", "нека" и подобни. Но реални пари никой не е дал.
И така вече 20 години... И за да е пълна картината, нека кажем и другото- във Видин открито се говори, че се чака сградата на молитвения дом да се срути, за да си напазаруват можещите петното- мястото било хубаво... Към тях е финалната реплика от разказа на покойния вече Майер Алхалел: "Укрепването на сградата е правено с качествени материали, съобразено е със строителните стандарти и дори в този си вид, Синагогата ще надживее всички ни."
При поредната ми среща с оголените стени на достолепния някога еврейски молитвен дом осъзнах още веднъж няколко неща: Аз съм християнка. Семейните ми корени тръгват от Чипровско и Одринска Тракия. Но живея във Видин. Защото искам да съм тук. Защото обичам този град, колкото подобно чувство днес да е непрактично и странно. Обичат Видин и малцината евреи, останали тук след преселението от 1948 година, когато за Израел заминават близо 1200 техни сънародници.
Наближават избори. Време е пак някой да се сети за Синагогата. Нека политиците обещават- гражданите знаят, че все някаква част от обещаното се случва, а пред нищото и малкото е нещо...
Но когато обещават за Синагогата, ще съм склонна да им вярвам само когато го заявяват в присъствието на малкото останали видински евреи. Защото те пазят истината за нашата Синагога. И пред тях лъжите няма как да
минат...ОР+
Автор: Ваня Минева
ВИДИНСКАТА СИНАГОГА
Натъкнах в пресата на статия споменаваща започването на ремонтни дейности във Видинската синагога тази пролет. По тази причина реших да споделя няколко снимки за това, как аз я видях преди време. Видинската крепост и синагогата във Видин се намират много близко една до друга. Всеки на когото му е интересно може да разгледа споменатата синагога, като допълнение на разходката до Баба Вида. Крепостта си заслужава да се посети, определено. Един от стоте национални туристически обекта, единствената изцяло запазена крепост в България.
Синагогата се намира в югоизточна посока от крепостта, до края на парка. Въпреки разрухата, може да се добие представа как е изглеждала. Построена през 1894г. за една година, тя е втората по големина в България, но е считана за по-красивата. По времето на комунизма е използвана за склад. Сигурно така са смятали, че предават свещени свойства на картофите.
Има белези от незначителни ремонти. Сградата в момента няма покрив, мазилката представлява само остатъци от това какво е било. Не е проблем да се разгледа вътре, разградено е. Всичко е обрасло с треви и бурени. Трябва да внимавате все пак за редките и не толкова редки купчинки опасност разположени по някакъв неясен план из двора на синагогата от закъсали пътници или вярващи поклонници. Вратите лисват. Останали са само металните решетки по прозорците. Поддържащите колони изглеждат от масивно желязо и въпреки това са по местата си.
Някой е счел за необходимо да надраска по нещо тук там. Олтарът е бил разположен в дъното в голямата ниша. Втори ред колони образуват арки на втория етаж и поддържат въображаемият таван на сградата. Кулите по ъглите въпреки, че са разрушени почти напълно, допълват впечатлението за симетрия на сградата.
Разрухата е навсякъде. Дори някога този храм да е бил ползван, сега изглежда, че еврейският бог го е напуснал отдавна. Възможната причина за днешното положение е, че еврейската общност в България от близо 50 000 по времето на втората световна война, сега са по-малко от 1 500. Област Видин изпитва сериозно икономическо и демографско затруднение и трудно би възстановило сградата, като паметник на културата сама. Така, че има логика.
Снимките не са от скоро, но лятото на 2012 положението, което видях беше същото. Да видим...ОР+
ПРОЕКТ ЗА РЕСТАВРАЦИЯ НА ВИДИНСКАТА СИНАГОГА
Интериорът е правил впечатление с колоритното си въздействие и употребата на древноеврейски и класически архитектурни форми. За простора и лекотата, която е изумявала посетителите, са допринасяли два обемни кристални полюлея, които са се спускали ниско и са разпръсквали многоцветна светлина. Главната фасада е била внушетилна – строго симетрична с една главна и две странични порти. Четирите кули, разположени над покрива, придавали на сградата внушителна монументалност. От 1950 година насам сградата е загубила основното си предназначение и е започнала да се руши под влияние на природните стихии.
През месец юли 2012 година Националният институт за недвижимо културно наследство към Министерството на културата излиза с официално становище за проект за консервация, реставрация, реконструкция и адаптация на сградата на Видинската синагога за Културен център „Жул Паскин“ в изпълнение на проектантски екип на SArchitectural Team под ръководството на арх. Любомир Станиславов, като част от мащабния проект на фондация „Созопол“.
Проектът предвижда да се обособят музейна зала, където ще има постоянна изложба и библиотека Жул Паскин, музейна експозиция „Холокост“, зала за срещи и малък молитвен храм. Очаква се строителните работи да започнат догодина и да бъдат завършени през 2014 година, когато се отбелязват 120 години от построяването на сградата...ОР+
През месец юли 2012 година Националният институт за недвижимо културно наследство към Министерството на културата излиза с официално становище за проект за консервация, реставрация, реконструкция и адаптация на сградата на Видинската синагога за Културен център „Жул Паскин“ в изпълнение на проектантски екип на SArchitectural Team под ръководството на арх. Любомир Станиславов, като част от мащабния проект на фондация „Созопол“.
Проектът предвижда да се обособят музейна зала, където ще има постоянна изложба и библиотека Жул Паскин, музейна експозиция „Холокост“, зала за срещи и малък молитвен храм. Очаква се строителните работи да започнат догодина и да бъдат завършени през 2014 година, когато се отбелязват 120 години от построяването на сградата...ОР+
