Той е своеобразно продължение на постояната експозиция "Спасяването на българските евреи 1941-1944", поддържана от 1968 г. до 1990 г., като неговата цел е издирването, опазването, изучаването и популяризирането на еврейското културно и историческо наследство в България.
В постоянните експозиции "Еврейските общности в България" и "Холокостът и спасяването на евреите в България" са изложени фотодокументални материали и ценни колекции от печатни издания, ритуални и други предмети (датирани от 18 в. до 20 в.).
Те запознават посетителят с юдаизма, еврейските празници, обичаи, традиции, начин на живот и култура.
Музейната изложба следва историята на заселването и живота на евреите по българските земи и тяхното многовековно съжителство с българите от древни времена до "Голямата алия" след основаването на държавата Израел.
Специално внимание е отделено на спасяването на евреите в България по време на Втората световна война на фона на трагичната съдба на шест милиона евреи, убити в Европа по време на нацизма.
ПОГЛЕД КЪМ МИНАЛОТО
ПОГЛЕД КЪМ МИНАЛОТО
Постоянна експозиция
"ЕВРЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ В БЪЛГАРИЯ"
Евреите са сред народите, които са се заселили на Балканския полуостров преди стотици години. Важно доказателство за тяхното присъствие по земите на днешна България е камъкът от Ескус (село Гиген) с паметен надпис на латински от архисинагогус Йосиф от края на 2 в. след новата ера, и синагогата във Филипополис (Пловдив) с надпис на гръцки и рисунка на златен седмосвещник (менора) на цветната подова мозайка от трети и четвърти век от новата ера.
Когато приключва периодът на късната античност и започват средните векове, появяват се известен брой еврейски общности на така наречените романьоти, част от които пристигат по времето на Първото българско царство от Византия.
Втората компактна маса от еврейски заселници са ашкеназите, които през 11 в. се преселват от германските земи (Бохемия и Бавария) и Унгария най-вече поради религиозно преследване.
През 12 в. значителен брой еврейски търговци от Рагуса, Генуа и Венеция съставляват друга група, която приема, че условията във Второто българско царство са добри за нейната дейност.
Важен исторически факт е, че царица Теодора /14 в./, съпруга на цар Иван Александър и майка на последния български средновековен владетел в столицата Търново Иван Шишман е еврейка, приела християнството.
Двама известни равини заживяват във Видин (14 в.) - Моше Йевани и равин Шалом от Нойщад, който основава училище за равини.
След 1492 г. хиляди сефарадски евреи, изгонени от Испания и Португалия (1496-1497), се установяват в големите балкански градски центрове и в голям брой български градове, тогава под Османско управление.
След 1492 г. хиляди сефарадски евреи, изгонени от Испания и Португалия (1496-1497), се установяват в големите балкански градски центрове и в голям брой български градове, тогава под Османско управление.
Сефарадите основават свои общности и допринасят със своето знание, опит и умения за местната икономика и културното развитие.
През 1523 Йозеф Каро - учен, систематизирал еврейския религиозен закон, работи и преподава в Талмудската академия (Йешива) в Никопол.
Месианското движение на Сабетай Зеви (през 17 в.) и Якоб Франк (през 18 в.) намира ревностни привърженици в София, където се установява Натан от Газа, както и в Никопол.
 |
| Портрет на Nathan на Газа, от 1906 еврейска енциклопедия. |
Голям брой евреи вземат присърце идеалите на Българското освободително движение. Имайки еднакви граждански права, гарантирани от Търновската конституция и международните спогодби, евреите в освободена България се радват на религиозна независимост.
Те развиват икономическа, благотворителна, образователна, културна и други дейности посредством своите институции и организации.
Ционизмът като национално движение се разпространява рано в страната и има много организирани последователи. Евреите се държат като лоялни граждани, които не само че се бият и умират в редиците на Българската армия, но също така взимат и активно участие в различни сфери на обществения живот на страната.
България е страната, където са родени Елиас Канети, Жул Паскин и Панчо Владигеров.
Постоянна експозиция
"ХОЛОКОСТЪТ И СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ"
Постоянна експозиция
"ХОЛОКОСТЪТ И СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ"
Холокостът и унищожението на шест милиона евреи от Европа по време на Втората световна война чрез кланета, затваряне и убийства в гета, масови екзекуции и депортиране в концетрационни лагери за масово физическо унищожение, е едно от най-ужасните престъпления в човешката история.
Дискриминацията спрямо евреите се засилва през 1935 г. след въвеждането на Нюрнбергския закон и антиеврейските закони в Румъния, Австрия, Италия, Унгария и Чехословакия (Протекторатът).
На 20 януари 1942 г. Нацистката конференция от ул. "Ванзее" в Берлин, ръководена от началника на Гестапо Р. Хайдрих, приема "Окончателното решение на еврейския проблем" за депортацията на 11 милиона евреи на Изток, тоест към Полша и лагерите на смъртта.
Положението на България като съюзник на нацистка Германия води до приемането от Народното събрание на Закон за защита на държавата (24 декември 1940 г.), предложен от правителството, дошло на власт на 23 януари 1941 г.
Преди, по време на и след приемането на ЗЗД, и поради антиеврейските закони и мерки, които са приети, има вълни на възмущение и протести срещу институциите от страна на асоциации и граждани с различни професии - писатели, адвокати, доктори, журналисти, политици, депутати, обществени фигури, артисти, художници, Светия синод на Българската православна църква, активисти на Работническата партия и Работническия младежки съюз, търговци, бръснари, работници и студенти.
Особено активни в опозицията са също Централната еврейска консистория в България, младежките еврейски организации и други. Голям брой евреи взимат участие в нелегалната борба и партизанското съпротивително движение.
На 2 март 1943 г. правителството, на основата на подписаното на 22 февруари 1943 г. споразумение от А. Белев - пълномощник по еврейските проблеми и Т. Данекер -германски представител, нарежда депортирането на 20 000 евреи от "наскоро освободените зами".
На 2 март 1943 г. правителството, на основата на подписаното на 22 февруари 1943 г. споразумение от А. Белев - пълномощник по еврейските проблеми и Т. Данекер -германски представител, нарежда депортирането на 20 000 евреи от "наскоро освободените зами".
През март 1943 г. 11 343 евреи са депортирани от Вардарска Македония и Беломорска Тракия към лагерите на смъртта. Направен е подъл план и са взети марки за депортирането и на няколко хиляди евреи от "старите територии" на страната.
Делегация от Кюстендил информира за това своя съгражданин Димитър Пешев, заместник-председател на Народното събрание, който подготвя изявление до министър-председателя, подписано от още четирийсет и двама депутати от управляващото мнозинство.
Българската православна църква заема твърда позиция в защита на евреите.
Политици, обществени фигури и обикновени граждани отново протестират срещу депортирането.
Вътрешното напрежение и международната обстановка повлияват на управляващите и животът на евреите от предвоенните територии е спасен. На 21 май 1943 г. правителството нарежда евреите от София (25 000 души) да бъдат изселени в провинцията.
Срещу този акт на 24 май 1943 г. се организира голяма протестна демонстрация в столицата, която е разпръсната от полицията. Евреите са преместени във вътрешността на страната, някои са изпратени в концентрационни лагери, а мъжете са изпратени в трудови лагери.
Външнополитическите фактори и политическата криза, която започва със смъртта на цар Борис III през август 1943 г., все повече и повече кара българското правителство да стои настрани от антисемитската политика.
Пълната отмяна на антиеврейските закони е направена от правителството на Народния фронт след 9 септември 1944 г.
Около 50 000 евреи са спасени. По-голямата част от тях участват в "Голямата алия" след основаването на държавата Израел през 1947 г.
Работно време:
Всеки работен ден
от 8.30 ч. до 12.30 ч. и
от 13 ч. до 16.30 ч.
Музеят предлага организирани лекции на български, английски и иврит, цената е включена във входния билет.
Тел. : ++ 359 2 983 14 40
e-mail: jewishmuseum@shalom.bg
Всеки работен ден
от 8.30 ч. до 12.30 ч. и
от 13 ч. до 16.30 ч.
Музеят предлага организирани лекции на български, английски и иврит, цената е включена във входния билет.
Тел. : ++ 359 2 983 14 40
e-mail: jewishmuseum@shalom.bg
.jpg)
ПРАВЯТ МУЗЕЙ НА ЕВРЕИТЕ
ПОД СИНАГОГАТА
Музей на историята на евреите в София ще бъде изграден под Централната синагога. В него ще има различни експонати, както и видеостени, където ще се прожектират филми с исторически факти. Това обясни председателят на Централният израелтянски съвет д-р Марсел Израел, който вчера се срещна с Йорданка Фандъкова.Няма да има много артефакти, ще се заложи на динамиката, обясниха от синагогата. Тъй като броят на експонатите е огромен, трябва да се направи и хранилище.
В момента под синагогата има изложени експонати, които се намират в старо подземие за въглища. Според Фандъкова Столичната община може да окаже подкрепа на инициативата, но за това трябва да бъде подаден проект по програма „Култура”.
Музеят ще бъде символ на толерантността и на живота, казаха още от синагогата. В него ще се показва историята на евреи, живели у нас. През 2013 година се навършват 60 години от спасяването на българските евреи, припомни още Марсел Израел.
29.09.2011 Монитор
